1

Арда (древно име Харпесос, Арнесос, на гръцки: Ардас) е река в Южна България, област Смолян, Кърджали и Хасково Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия – 241,3 km, която ѝ отрежда 9-то място сред реките на България. Река Арда се явява най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица след Тунджа. Реката отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. Река Арда извира от Ардин (Ardin) връх, който се издига на височина 1730 метра. Арда е най-голямата и най-пълноводна родопска река.

Река Арда има дъждовно-снежно подхранване, но е силно подложен на средиземноморското влияние. Реката, заедно с нейния водосборен басейн е единствен в страната разположен успоредно на бреговата беломорска линия и отстои на 40 до 60 км от нея. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – декември-февруари, а минималният – през август и септември.

По течението на реката на българска територия има три големи язовира. Това са язовирите Ивайловград (Ivaylovgrad), Кърджали (Kardzhali) и Студен кладенец (Studen kladenetz).

В река Арда се вливат 75 притока.

3_8

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие в Родопите. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове – вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.
На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади. Поречието на реката е било едно от най-добре залесените поречия в цяла България. Вследствие обаче на безплановото им използване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби закелевели гори.

Поречието на Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока древност са били предпочитано място за създаване на селища. В района на град Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. г.пр.Хр., като много от намерените предмети при археологическите разкопки са във фонда на Регионалния исторически музей. В това отношение не правят изключение и откритите наскоро тракийски култови комплекси „Перперикон“ и „Татул“. Почти на всяко възвишение по завоите на реката е имало изградени крепости и наблюдателни кули, като руините на много от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите „Кривус“ при село Башево, „Патмос“ край хижа „Боровица“, „Моняк“ край Кърджали и други.
За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на село Дядовци (Община Ардино). Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово и Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.
dqvolskiq-most

Най-известната забележителност по поречието на река Арда в България е Дяволски мост (Dyavolski). Според древна легенда той е бил многократно издиган над реката, но всяка нощ след построяването му се разрушавал. Местните заподозряли, че това е работа на дявола. Затова млад майстор решил да им докаже, че дяволът няма нищо общо с разрушаването.

Няколко нощи поред той сънувал, че дяволът сключва сделка с него – ще му помогне да изгради моста така, че няма да се разруши от времето. Условието на дявола било образът му да е вграден в моста така, че да не се вижда от хора, които не знаят за тайната на скрития образ. Мостът е изграден през средните векове и представлява красива каменна арка, като само част от парапета е оцеляла.

Майсторът изградил моста, той не паднал, но младият мъж починал след това. Мостът досега никога не е бил разрушаван, а образът на дявола може да се види само ако мостът се погледне вертикално. Тогава половината от образа на дявола се вижда изсечен в камъка, а останалата част се отразява във водата и така се изгражда лицето му.

Река Арда