guid_bochi_bigИме:  Бочи

Квалификация: Лиценз за Trip leader class 3 и Guide class 3 по системата на IRF /Mеждународната Рафтинг Федерация/; курс за търсене и оказване на помощ в бързотечащи води и работа при наводнения, курс за River rescue 101, курс за Advance river rescue, курс за first aid.

Опит: 7 години опит като рафтинг гид; 8 години рафтинг състезател; 9 години каякар.

Кара каяци и рафтове всякакви. Инструктор, с който може да плавате спокойни в бързи води. Оказва помощ всякаква.

В реката стриктен и отговорен. Без паника, без паника, без паника.

 Аляска – голямо приключение,истории за разказване и опит за споделяне.

„Live simply“

Бочи пред Роси Гиздова, репортер от kayak monkey

kayakmonkey.com: Всички те знаем като Бочи, как се казваш всъщност, на колко си години, учиш, работиш? Представи се.
Бочи: Казвам се Борислав Пауновски, в момента съм на 22 години, уча икономика в Лесотехническия университет, работя, до момента имам най-много стаж като рафтинг гид, за хубаво или за добро. В очакване съм на летния сезон и да започна с работата.

kayakmonkey.com: Кога се озова на реката за първи път?
Бочи: Като много малък съм влизал в рафт, но само съм се возил, не съм гребал. Тогава ме вози баща ми- Веселин. Но бях на 12 или 13 години когато изкарах първия си курс за каякари. Инструктури ми бяха Кирил Макаров и Васил Флоров, с които след това си станахме добри приятели. След този курс желанието ми да науча повече и повече ме заведе на още един курс, пак на река Струма.

kayakmonkey.com: Кой и как те запали по водните спортове?
Бочи: Както казах баща ми. Той и майка ми са едни от първите туристи по река Струма. Много му е харесал адреналина от рафтинга и започнал да ходи на реката да помага с каквото може на гидовете и една година се оказало, че един от тях си е наранил ръката и имат нужда от гид – обучили го така се започнало. Съответно и мен успя да ме запали.

Alaska kayaking

kayakmonkey.com: Ти си със солиден опит в рафтинга, как така мина към каяците, и кое предпочиташ да караш?
Бочи: И двете. В рафтинга ми харесва комуникацията с хора, докато каяка е удоволствие само за мен.

kayakmonkey.com: Разкажи ни за Аляска – как замина, интересни случки там?
Бочи: Първоначално заминах на обикновена работа там. В последствие се оказа, че са объркали името ми в документите и се наложи да остана без работа заради тази грешка. Обикаляйки из планините видях един каякар, който излизаше от една река. Подвикнах му и така се запознахме. След седмица ми се обади с предложение да караме една от местните реки и така започнах и там да карам каяк. В последствие си намерих работа в един рафтинг център и останах там да работя и междувременно да карам каяк.

Тази година имах интересен случай в една река. Един мой познат ме покани да караме Disappointment creek, който се намира в каньон.

DCIM100GOPRO


Много красива река, но проблема беше, че до нея няма достъп с кола и трябваше да ни закара самолет до старта. След двуседмично планиране, разпитване и разглеждане на гидовници за каякари дойде денят за трипа ни. Бяхме се подготвили откъм екипировка и информация за реката. Тя беше клас 4, една от малкото такива в Аляска. Там реките са предимно 5, 5+, отделно от това отдалечеността беше един голям фактор, който не беше за пренебрегване. Аз имам някакъв опит по реките в Аляска, включително сме стигали с АТВ-та до някои реки, но никога не бях летял до река.
Заедно с моят колега и приятел Дилън заминахме за градчето Талкитна, за да спуснем „Разочароващия крийк“. Тя е приток на Talketna river, която е приток на Susitna river. Единствения начин да стигнем до нея беше с четириместен самолет Чесна.
Стигнахме на езерото, от което те оперират, късно вечер и на следващия ден сутринта в 8 натоварихме 2-та каяка и цялата екипировка в самолета. Имахме аптечка, GPS, допълнително дрехи, храна, вода, отказахме се да носим пистолет за защита от мечките и взехме bear spray. Единственото нещо, което нямахме и си го знаехме беше резервно гребло, разглобяващо се на 4 части. Никой в Denali national park нямаше. За сметка на това аз имам 3 в България :)

DCIM100GOPRO

Излетяхме от езерото и поехме навътре към пущинака. Въпреки всичките ни опити, пилотът не искаше да ни остави на езерото, което искахме. Накрая кацна в най-голямото езеро наоколо, което изглеждаше като началото на нашата река. Само че тя беше още вадичка и нямаше място за каяк вътре. За това тръгнахме надолу по реката. След 6 часа ходене, през който видяхме карибута, следи от мечки и трябваше да преминем гъсти и големи клекове, почти непроходими, стигнахме началото на реката. Последния 1 час се борихме с каманаците в реката. След кратка почивка към 2 часа на обяд потеглихме надолу. Реката не е страша, даже приятна. Имахме предостатъчно време да реагираме на дървета паднали напряко и всеки бързей, при който нямахме видимост да го огледаме. След 4 часа спускане бяхме изтощени от цялото ходене и гребане. Стигнахме до бързей, в който имаше огромни болдери, повечето от тях с подмоли (undercuts) и падове по 1-2 метра точно преди големите камъни. Тоест трябваше да скочим през малкия пад и веднага след това да избягаме от подмола. Както си оглеждахме бързея и си набелязвахме линия през бързея, покрай нас мина едно червено гребло, замина надолу към един сифон, влезе в него и изчезна. Оказа се че лодката на Дилън се хлъзнала и е влязла във водата, а греблото му е паднало във водата. Скочих аз в моята лодка и отпраших надолу.

DCIM100GOPRO
Педнатесет минути гребях надолу трескаво и се оглеждах за греблото. Минах през големи падове и нови бързеи без дори да се замислям. След като се отдалечих и не го намерих спрях да чакам Дилън. Той през това време си качил лодката нависоко в една цепка и почнал да ходи и плува надолу с идеята, че аз съм намерил греблото и ще се върне да си вземе лодката. След като стигна до мен стана ясно, че гребло няма, а и няма как да се върне за лодката. Каньона си беше дълбок. Тръгнахме надолу- аз с каяк, той ходейки и плувайки. След 1 час ходене забелязах, че той се забавя, трепери и му е студено. Предложих да се сменим. Там нямаше място да се големея. Най-важното бе да не допускаме нови грешки, защото малка грешка след малка грешка правят голям проблем. Сменихме се и аз продължих пеша.

Вървейки надолу, каньона дотолкова се стесни, че не можеше да се ходи от двете страни. Бяхме стигнали най-големия пад и бързей на име Three blind mice. Името му идва от това, че 3-ма от първите 4-ма каякари, които спускат реката не успяват да пробият валяка/вълната в края на наклонения пад и плуват. Аз бях достатъчно изморен и реших, че няма да го плувам. Не можех да го огледам – цялата река изчезваше изведнъж. Затова с Дилън се разделихме. Аз поех нагоре по сипея а той тръгна към пада.

Дилън: След като се спуска от ръба на пада, той попада в дупката на дъното. Прави 3 опита за ескимотиране, след което дърпа шприца и отплува надолу с греблото. Трябвало е да се връща плувайки в обратното, за да си измъкне лодката от дупката. След като се оправя тръгва надолу. В 10 вечерта стига вливането на реката в Talketna river, пали огън и започва да ме чака. През ноща, докато спи е чувал как мечки обикалят около него и не е смеел да мърда. В 6 сутринта след като ме чака цяла нощ решава да продължи надолу сам и да потърси помощ. Последните 40 км ги изгребва за 3 часа и позамръзнал намира рибари край брега и се обажда на единствения телефон, който знае – на компанията ни. Те се обаждат на щатските рейнджъри, знаейки че ако се обадиш директно на тях спасяването е безпплатно (за моя радост). През това време нашият шеф узнава какво става, звъни на негов приятел в Talkeetna. Той пали самолета си и тръгва да ме издирва.

DCIM100GOPRO

Бочи: Кога то се разделихме аз потеглих на горе с мисълта, че ще заобиколя бързея и ще слезна пак до реката. За жалост това беше невъзможно. След 1 час катерене по сипея и при никаква възможност за слизане надолу, успях да се премина ръба и излязох върху гъста растителност. Ходих толкова много нагоре и настрани, че в 12 часа през нощта, останал без сили се сгромолясах над основата на един голям бор. Имах място 40 на 40 см да спя, почивам над стръмен стръмен склон. Облякох всички дрехи, които имам. Сложих си шапка и бъф да се предпазвам от комарите, увих се в термо фолио и започнах да дремя капнал от умора в продължение на 3 часа. След 3тия час започнах да зъзна от студ. След 1 час зъзнене реших, че е време да тръгвам. Хубавото беше, че имах на Дилън аптечката, GPS-a и спрея за мечки. Според картата имах 3 мили по права линия. Това са най-дългите 3 мили в живота ми. В един момент бях толкова изморен, че пролазвах под клоните на огромните храсти, вместо да ги прескачам. По едно време попаднах на дивечова пътека и започнах да я следвам. На пътя ми се изпречи едно прясно мечешко изпражнение. След това всеки път, когато спирах чувах как нещо се движи около мен и то беше голямо. Още не знаех, че в района миналата година са били нападнати в гръб група от 10 бойскаути и един от тях е бил тежко ранен. През цялото време свирках и правех, колкото се може повече шум, за да не изненадам мечката ами да ме усети и заобиколи от разстояние.

DCIM100GOPRO

Накрая след 5 часа ходене стигнах до вливането на двете реки. Прекосих малкия крийк и седнах на плажа, където Дилън е стоял преди 4 часа. Капнал от умора се завих с термо фолиото и заспах. Събуди ме шума на самолета. Оказа се, че приятелят на шефа ни(Bill Overington) ме е локализирал. Направи 30 кръгчета около ме и се върна да докладва. През това време рейнджърите са искали да ми пратят хеликоптер от Анкъридж. Той им казва къде съм и е искал да се върне, да кацне в реката пред брега, където съм, да ме вземе. Но понеже сме се обадили на тях, те поемат юрисдикцията и не му дават. За сметка на това пращат негова моторна лодка с 2ма рейнджъри да ме вземат. Аз чаках 4 часа за тази моторна лодка и силно се надявах, че имам някаква застраховка, която покрива всичко това. През това време реших да напиша в пясъка HELP и още нещо. Накрая дойдоха да ме вземат и за 40 минути прелетяхме тези 40 км до Talkeetna. Аз очаквах полиция и разпити, очаквах да ми се накарат, навикат и напсуват по български. Полицаят се зарадва, че съм добре. Благодари ни на двамата, че сме добре екипирани- сухи костюми, full face каски, налакътници и т.н. Записа ми имената и ни закара до колата ни. И това беше всичко. Не можех да повярвам. На следващата седмица ми се обадиха приятели от Анкъридж да ме питат как съм. Явно са ни отразили в месния вестник. След 3 месеца, когато разказвах историята на група приятели от Анкъридж, се оказа, че те са летели до Talkeetna river. Спуснали се по нея и са спрели на мястото, където аз съм чакал и са видели HELP-а и още нещото . Те още си е бил  написан в пясъка и ние много се смяхме на това преплитане.

DCIM100GOPRO



kayakmonkey.com:  Има ли голяма разлика между това как се практикува рафтинг и каяк тук и там?
Бочи: Има от сорта на това, че хората там имат повече възможност и достъп до екипировка, има магазини за екипировка. Разлики има в рафтинга и то в оборудването на самата лодка: Хората там имат много повече методи за гидстване, техника в управлението на лодката, но иначе не.

kayakmonkey.com: Обясни ни за екипировката в рафтинга и каяка тук и там: има ли разлики, странности ?
Бочи: В Аляска имахме за туристите сухи костюми Кокатат, които трябваше да се поддържат в изрядно състояние, тъй като тези костюми са доста скъпи.
Другата особеност е, че в Щатите за реки до клас 3 не са задължителни каските, за каквито и да е било лодки, такъв е стандарта просто. Реката, на която работех се водеше клас 4 и всички, които гребяха в лодката бяха с каски, а тези, които се возят в лодка с весла, без да гребят – без каски. Стандарта на индустрията не го позволява просто.
Обсъждал съм го това с моя шеф там на тази тема – ако нещо се случи в реката и гида (водача) е с каска, а туристите без, ще възникнат въпроси- защо всички нямат каски? А ако в лодката един има каска, всички трябва да имат каски, което значи, че и всички от спускането* трябва да имат каски и тогава адвокатите ще питат: значи вашият клуб не е толкова безопасен, защото карате хората да слагат каски! Ще проверят по другите клубове и когато разберат, че в никой от тях не се носят каски могат на тази база да докажат, че не сме толкова безопасни и правим по-рисково спускане с туристи.
* Под спускане се разбира броят лодки с туристи, които са заедно и образуват група

kayakmonkey.com: Коя река ти е любима и защо?
Бочи: Тук – Струма, защото позволява по всяко време от годината да се кара, на различни нива позволява тренирането и придобиването на различни умения. Там любима ми беше Six mile, другата е Гали(Gauley) – тя е меката на каякарите и рафтарите в източните щати. Тя е най-комерсиалната река за рафтинг и една от най-комерсиалните за екстремен рафтинг клас 5. Има горен и долен участък, клас 5 и 4. На Гали водата е топла – захранва се от Вец. Сутринта от 8 часа го пускат, до 14 час има вода и в 16 часа трябва да излезнеш, защото водата пада.

The New river
По нея се прави и ежегоден фестивал,тази година той събра около 2000 каякара, всички про-каякари бяха там- можеш да си говориш с Дейн Джаксън, с Пат Келер, с всички които тук гледаме по клипчета само. Различните фирми по време на фестивала продават и промотират своята екипировка .
Според мен като се комерсиализира една река й пада класа – научават се бързеите, дори и на различни нива.
Има и инциденти по Гали всяка година поне по един смъртен случай независимо дали турист или каякар. Това се дължи на многото подмоли в реката и когато се разплуваш в реката и незнаеш накъде да плуваш можеш да минеш през или под сифон и подмол


kayakmonkey.com: Занимаваш ли се с други спортове и хобита?
Бочи: Насочил съм се към пещерите в момента, главно заради умението за работа с въжета. От две години съм по пещерите, бил съм на половин километър под земята и чувството вътре е невероятно. Спорта не е толкова раздвижен, като рафтинга и каяка, но определено си заслужава.
kayakmonkey.com: Къде е по-красиво-отгоре във водата или отдолу в пещерата?
Бочи: Спорно е да се каже…Може би там, където не са минавали много хора. И горе и долу, ако не са минавали много хора е по-добре.

kayakmonkey.com: Какво мислиш за развитието на водните спортове в България?
Бочи: Инициативите на Българско каяк общество по отношение развитието на спорта мисля че са много добри и правилни. Те се занимават активно с опазването на реките, имат много инициативи за работа с различните инстиуции и мисля, че това е много важно. Постоянното им присъствие по различните реки също е много ценно. Отделно, организирайки курсове за каякари в бърза вода, мисля, че прилагат правилна методика в обучението, а и създаването на контакти на новите хора е много важно за развитието на спорта. На мен в Аляска ми беше много трудно в началото, тъй като не познавах никого там и нямаше с кого да карам, чак на втората година се запознах с местните каякари и започнахме активно да ходим по реките заедно.

kayakmonkey.com: Има ли разлика и ако да, каква, в отношението на хората към водните източници тук и там?
Бочи: Амиии… в долните щати повечето реки са с язовир, с тенденцията да се разрушават язовирите. В реките няма боклуци. Въпреки това има проект да се направи втория най-голям язовир в Аляска, но все още текат проучвания, а и не е за подценяване, че 49-ят щат е все пак на трето място по предпочитани дестинации от каякари. Ако този проект стане реалност ще е катастрофа- един от най-добрите каньони в света ще се озове под вода – Devils canyon.

kayakmonkey.com: Плановете ти за бъдещето?
Бочи: Има нещо, което го наричат в Щатите – Triple crown (тройна корона)- това е експедиция по трите най-тежки реки в Северна Америка – реката Сусидна , Devil’s Canyon; Grand Canyon , Stikine и Turnback Canyon , Alsek. Тази година се запознах с човека, който успя за един сезон да ги кара и трите, което е доста голямо постижение. Поканен съм за експедициите и на трите реки, но мисля, че няма да имам времето за всяка една от тях. Много бих искал една от тях да пусна с Creature Craft Team ,имах възможността да се кача при тях и възнамерявам да повторя.


Друга мечта са ми реки в Южна Америка, имам и покана в Нова Зеландия да работя като гид, като за там трябва да придобия различни лицензи от тези на IRF ( Международната федерация по рафтинг) за да имам право да работя като гид.